„АНГЕЛИ” („АНГЕЛЫ”)
Надя Христова Попова (р. 1952 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Александр Радашкевич
Надя Попова
АНГЕЛИ
Те появяват се в разгара на нощта
край масичките в здрачни кафенета,
където скитниците се отбиват да ударят
по още някое и друго питие. Невъзмутими са,
и къдриците им от бледо злато
струят по ботичелевите шии. Сякаш гледат
през нас и покрай нас очите им,
препълнени със други небеса:
един друг само виждат се и знаят,
че нас ни няма, а дали изобщо ни е имало?
Ни косъмче, ни петънце, ни бръчица – като
по ликовете на Бронзино* от емайл. С нетленен
жест ценоразписа отместват, и сервитьорите
препасани с престилки стилни, им поднасят
нектар амброзиен в най-издължените и тънкостенни чаши,
понеже е ударил ангелският час.
Недоловим е бисерният ромон на думите им, те
нито се хранят, нито пушат и изобщо липсват в рамката
на означената реалност, върху гибелния ръб
на утрото, когато ще се приберат в платната си
и в голия си мрамор сред притихналите паркове,
в алеите на сънищата и на кухото пробуждане,
за да останат на предишното си незаето място.
*Анджело Бронзино (1503-1572 г.) – италиански живописец от флорентийската школа, представител на маниеризма. За портретите, които рисува, е характерно безстрастното, хладно изящество.
Надя Попова
АНГЕЛЫ (перевод с болгарского языка на русский язык: Александър Радашкевич)
В глухом разгаре ночи они являются
за столиком мерцающих кафе, куда
забредают бродяги хлопнуть последний,
лишний стаканчик. Они невозмутимы,
и бледное золото их локонов падает
на боттичелливы выи. Они глядят сквозь
нас и мимо глазами, полными иных небес:
они видят только друг друга, и знают,
что нас нет давно, и не ведают, были ли.
Ни родинки, ни тени, ни морщинки, как
на эмалевых ликах Бронзино. Нетленным
жестом они отстраняют меню, и гарсоны
в заправских фартуках подают им охотно
нектар амброзийный в удлинённых и тонких
сосудах, видя, что пробил ангельский час.
Не слышны их жемчужные речи, они
не едят и не курят и отсутствуют в раме
означенной яви, на сломе гибельного
утра, когда вернутся в свои полотна,
в свой голый мрамор в почивших парках,
в аллеи снов и полых пробуждений,
оставаясь на прежнем, незанятом месте.